Ники Атанасов: Нямах шанса да видя Висоцки


Ники Атанасов: Нямах шанса да видя Висоцки

Журналистът разговарял в ефира на националното радио с майката на барда

Днес от от 19 ч в Учебния театър на НАТФИЗ за пореден път певецът с китара и радиоводещ Николай Атанасов и магът Астор ще изнесат концерт, посветен на 75 г. от рождението на Владимир Висоцки. Публиката ще чуе и някои малко известни песни на руския бард, подготвени от Ники специално за този спектакъл.

Наричат Николай Атанасов българския Висоцки. Любовта към големия актьор дълбоко е белязала живота на радиожурналиста. Години назад в една мразовита, снежна и грипозна вечер той изнася поредния си концерт в чест на своя кумир. Залата е препълнена. След финала зад кулисите идва едър мъж. Научил за въпросния спектакъл и се вдигнал чак от Смолян. Дошъл, за да накаже сурово човека, дръзнал да пее песните на Висоцки

Мислех да те натупам, но сега, след като те чух, искам да ти стисна ръката. Благодаря, казал мъжът и си тръгнал.

- Г-н Атанасов, кога за първи път чухте името Владимир Висоцки и коя от песните му изпяхте най-напред?

- Започнах да пея руски песни случайно, макар че съм се убедил, че случайни неща в живота няма! На поредния купон на компанията ни един от най-близките ми приятели изтананика песента за Мурка. Да я разучим и пеем, когато сме на "терен", предложи.

Терени се наричаха по онова време сбирките ни. Те ставаха в дома на онзи наш приятел, чиито родители отсъстваха, та се отваряше пространство за купонясване. Събирахме се момчета и момичета, слушахме "Бийтълс", танцувахме в полумрак, а по-често и в пълна тъмнина. Така съученичките ни не виждаха как се изчервяваме, буквално експлодирайки от желание, притиснали се плътно в поредния блус... На терените можеше да няма сандвичи, можеше да няма и алкохол, така или иначе ние си бяхме перманентно пияни от любов и мечти. Без КИТАРА обаче купон нямаше.

Мнозина от нас, аз също, пишехме песни и ги тананикахме на музите, които ни бяха вдъхновили. Пеехме песните на Емил Димитров, на Никола Дибари (много обичан и популярен в нашето тийнейджърство италиански певец), на "Бийтълс" и "Ролинг стоунс", "Къщата на изгряващото слънце" на "Енималс" и какво ли още не. Та затова и идеята на въпросния мой приятел Иван Узунов шокира: Да пеем руска песен? Как не.

Истината обаче бе, че тази "Мурка" хареса много не само на мен, но и на цялата компания. Нещо повече - тя направо я взриви. Успехът ни задължи да продължим. Моят приятел намери още одески блатни песни и те постепенно се превърнаха в гвоздея на моята сравнително ранна вокална програма.

- Дотук Висоцки все още го няма...

- Месец по-късно същият този приятел ми се обади по телефона и каза:"Мурка, (така започнаха да ме наричат) попадна ми страхотна магнетофонна лента! На някакъв руснак - Висоцки... Уникален е! Намери "щайга" (така наричахме магнетофоните) и  да я чуем.

Е, чухме я и всички на терена... онемяхме. За разлика от сегашните момчета и момичета ние учехме и знаехме руски. Поразиха ни текстовете на този абсолютно непознат до този момент руснак с убийствено дрезгав и силен глас. Бяхме като омагьосани, а песента "Корабли" направо ни разби! Още на другия ден тя вече беше в репертоара ми. След нея започнах да разучавам нови и нови песни на Висоцки. Това се случи през 1968 година. Затова и до днес винаги когато имам концерт, посветен на Висоцки, винаги започвам с тази песен.

- Срещали ли сте се с Висоцки?

- За голямо мое съжаление нямах шанса да видя този уникален актьор и поет. Когато за пръв път той заедно с актьорите от театър "Таганка" дойде в България, бях в родната казарма. Не можах да видя моя идол и при следващите негови гостувания. Далече по-късно, през 1998 г., когато водех предаването "Ники и приятели", успях да се свържа с неговата майка Нина Максимовна Висоцкая и тя два пъти в преки телефонни включвания беше мой събеседник. Тогава се навършваха шестдесет години от рождението на барда. Изключително изненадан разбрах, че Нина Максимовна знаеше за мен и това, че от години пея песните на нейния син. Тя искрено ми благодари за това.

- Кога публично се легитимирахте като певеца, който ще нарекат българския Висоцки.

- На 25 януари 1998 г. в зала "България" направих първия си голям концерт-спектакъл, посветен на Володя. Бяхме заедно с мага Астор, който също безкрайно много харесваше неговите песни. Сред зрителите в препълнената концертна зала се оказа и зет на Суслов (един от бившите най-големи в партийната върхушка на тогавашния СССР). Нямам никаква идея как той бе разбрал за концерта, но това, което знам, е, че специално заради него долетял направо от Виена. Другата голяма изненада беше Валери Иванов Тагански, актьор от "Таганка", който в продължение на 13 години е делял една гримьорна с Висоцки, заедно са играли в "Хамлет" и в други знакови постановки. Някъде по средата на концерта Валери просълзен се качи на сцената, прегърна ме, после се обърна към хората в залата и каза, че е поразен, защото за първи път слуша песни на Висоцки изпълнени от НЕРУСНАК.

- Срещали сте се и със сина на Висоцки?

- Да, няколко години по-късно в мое предаване в Националното радио гостува Никита - единият от синовете на Висоцки. Бях неприятно изненадан заради факта, че когато уговаряхме интервюто, негов представител постави изричното условие в разговора ни изобщо да не става дума за Висоцки. До ден днешен не мога да си обясня защо пожелаха точно това! Съгласих се, но когато Никита дойде в студиото, предаването започна и светна червената лампа (знак, че сме в ефир), първия ми въпрос, естествено, беше за Висоцки. И така - до последния...

- Колко песни на Висоцки имате в репертоара си?

- Слушал съм почти всички негови песни, притежавам всичките му официално издадени, а и апокрифни дискове. От многото изпълнявам около стотина. Тези, които най-много ми харесват и вълнуват.

- Как приемате определението "българският Висоцки"?

- Мнозина ме наричат така и няма да си кривя душата - драго ми е. Но винаги съм казвал и ще го казвам, че няма как, а и не е нужно да ме сравняват с него. Той е титаничен творец: театрален и киноактьор, бард, той е единствен! Аз просто съм един от многото интерпретатори на неговите песни. Пея ги така, както сам ги чувствам, не се стремя да го имитирам. Просто Господ ми е дал глас, който напомня на гласа на Висоцки... Благодаря за това!

- През годините загубва ли популярност големият артист? Познава ли го новото поколение?

- Най-радостното за мен е, че на всеки мой концерт в София или в кое да е селище на България в залите има много млади хора. Те още не са били родени, когато Висоцки си отиде от този свят (25.07.1980). И не само! Тези млади момчета и момичета са най-възторжената публика. Невъзможно ми е да забравя един мой концерт в Благоевград. Не знам защо, може би заради грешка в организацията в залата имаше повече ученици. Бяхме заедно с Любен Георгиев, автор на книгата "Владимир Висоцки" и близък приятел на Володя. За разлика от мнозина той след смъртта му не се биеше в гърдите, че е сред най-любимите му другари. Участваха още поетите с китара Гриша Трифонов и Асен Масларски, тръгнали рано сутринта от Бургас, за да дойдат навреме за концерта в Благоевград. Когато пристигнаха и видяха, че са продадени само 40-50 билета, обаче моите колеги с пълно право си тръгнаха. Организаторът се появи час преди началото на спектакъла и категорично заяви, че залата ще се напълни, тъй като за събитието знаели във всички местни училища. Знаех, че тази среща с песните на Висоцки е пожелана от студентите от двата университета в града, а после изведнъж - ученици... Бях бесен! Звукорежисьорите, които бях довел, станаха нетърпеливи. Бързаха да монтират озвучителната апаратура, но аз ги спирах. Всичко вървеше към провал: 50 зрители в зала със 700 места - това бе обидно не само за мен като изпълнител, а и за паметта на Висоцки. Любен Георгиев ме помоли да направим концерта, независимо от това колко ще са хората в залата. "Тези млади хора трябва да го открият за себе си", каза ми. По-малко от половин час преди концерта, о, чудо, започнаха наистина да прииждат хора. Основно - ученици... Дадох знак на озвучителите и те за 10-15 минути пред очите на публиката, изпълнила почти цялата зала, монтираха апаратурата и... започнахме...

След  концерта сцената се изпълни с млади хора, които искаха автографи от мен и от Любен Георгиев. Нещо подобно се случи и в Ловеч. Учителки бяха мобилизирали голяма част от своите възпитаници. Разбрах, че специално на абитуриентите им бил поставен ултиматум: или на концерта, или на матура (по математика и литература). Учениците бяха се разположили на първите редове, билетите не фиксираха определени места. Като видях това, изправи ми се косата. Чудех се какво изобщо ще се случи. Е, случи се нещо наистина радостно и приятно: в началото те реагираха като всички на тяхната възраст - малко шумни, малко неадекватни, но когато започнах пред всяка песен да им превеждам за какво става дума, защото малко от тях знаеха руски, картината се промени. А в края на спектакъла всички - момчета и момичета, скандираха за бисове...